Слушане с разбиране

„Когато се разхождах през залите на Квадрат 500, видях красиви и неочаквани образи и връзки между тях, които ще се радвам да споделя. Първоначално сградата е била печатница и може би и затова литературата е навсякъде в нея и днес. Чух как Хемингуей говори за Жюл Паскин, гледайки момиче с кукла ми изникна историята как Кафка измисля за утешение на малко момиче, срещнато в парка, приказки за куклата ѝ, зачудих се каква е връзката между „Луцифер“ на Франц фон Щук и българския диаболизъм, гледах Курбе и си припомних забележителната история на собствеността на скандалната „Произходът на света“, сетих се за стихотворението на Мария П. Василева, буквално вдъхновено от музея и от работа на Утагава Кунимаса, учудих се как поетът Никола Петров има малко общо с художника Никола Петров, а художникът Стефан Иванов е направил хубав портрет на Габе, който е близо до любимия ѝ Боян Пенев, а от триъгълника липсва само Багряна, но наблизо е страна от друг триъгълник – Яворов, самотен и меланхоличен, нататък се засякох с „Емигранти“ на Домие, които сякаш шепнеха Загаевски и Яворов (отново), а до скулптура на Хенри Мур си мислех за Валери Петров, дъщеря му Бояна и за съпруга ѝ Иво Хаджимишев и фотографията му на ръцете на Мур, наблизо са и Любомир Далчев (и Атанас, естествено), както и прекрасната четяща жена на Ханс Грундиг, край Светлин Русев се замислих за неочакваните родства по избор и за стихотворението на Константин Павлов за него. Изненадах се да видя, че между картина по Гогол на Булгакова (!) са работи на Недко Солаков и на Володя Кенарев, които харесвам. И още Николай Райнов, Пенчо Славейков, Елин Пелин, вълната на Хокусай, хайкута и вълната на „Нова Генерация“ и Воев. И още щях да видя и споделя, но галерията затваряше и трябваше да изляза.“ - Стефан Иванов

​